От много отдавна съм си наумила да разкажа една приказка.   Приказката за Бибето и Музиката.   Едва ли ще изненадам някого, като кажа, че Музиката (винаги и задължително с главно М) е нещо, без което не мога. Далеч съм от мисълта да проповядвам, да менторствам или да давам насоки на някого.   Влиянието на Музиката   в живота ми е като хода на самия живот – започва плахо, оглежда се, безгрижно и невинно, после идва пубертета – сила, агресия, леко вманиячаване и след това застава здраво на краката си, придобило опит, зрялост, познания и характер. Влиянието на Музиката следва самия живот – случките, изводите, тревогите, сълзите, усмивките, ентусиазма и волята да продължиш напред.   Нека започна приказката така. Имало едно време едно малко Бибе. Малкото Бибе, като всички малки деца възприемаше Музиката като нещо фоново, нещо, което минава покрай тебе. Има го, весели те, радваш му се, но не я Чуваш.   Има няколко души повлияли ми в Музикалното светоусещане. По странни стечения на нещата те са мъже. Първият, който повлия, макар, че осъзнах влиянието му по-късно, беше баща ми. Той беше луд фен на Janis Joplin. Гледах го странно, когато виждах емоция в очите му, чувайки гласа на това чудо на природата. Другото, което гледах с удивление беше как се пълнят очите му като чуеше песен на The Beatles. Въобще не разбирах защо някаква си песен може да предизвика подобно нещо. Тогава съм била на 5-6 годинки.   Горе долу по това врме влияние върху мене оказа и брата на майка ми – неговите герои бяха Deep Purple. Тогава още не осъзнавах защо да правиш герой някой музикант.   Другият ми чичо пък направи нещо, което няма да забравя цял живот. Сложи собствената си дъщеря до мен на един диван, пусна ни концерт на Джими Хендрикс и ни каза :   „Джими е извънземен!”   Вярвам до ден днешен в това.   До 10-12 годишна възраст не можех да Чуя Музиката.   После Чух. Beatles.   И тогава стана страшно.   Hey Jude на една малка плоча беше слушана от сутрин до вечер на грамофона, на който до скоро слушахме приказки с брат ми. Колко пъти се повтаря Hey Jude в песента? 32!! Броихме ги.   Обаче се натъкнах на проблем. Не разбирах какво пеят. Пееха прекрасно, но неясно. Така научих английски. С Beatles.   После беше Елвис. Мама почти го намрази. Три месеца само това.   Полека лека чичо ми и баща ми видяха, че съм на етапа да попивам като сюнгер. За това само ми подхвърляха различни групи и изпълнители. Започнах да Чувам все повече Музика.   Дойде момента, в който   Един е Гилън и Блекмор е неговият пророк!     Нямаше такова нещо като Purple в живота ми. Нямаше по-велики! Същото стана и с Zeppelin. До колкото ми е известно Робърт Плант е бил винаги магнита за жените, още през 70-те. Само, че за мене Джими Пейдж беше по-привлекателен. Голяма драма. Как така момичетата не виждаха, че е по-секси?   По това време (била съм на 14-15 години), моите съученички слушаха напъплилите бой банди и какви ли не още неща, чийто имена не си спомням, а и никой няма да си спомня след време. Естествено нямах нищо общо с интересите им. Освен това вече бях открила книгите и вече съвсем бях на друга планета.   Лека полека започнах сама да си търся Музика. След моментите на три-четири месечни вцепенявания по конкретен изпълнител или група, започна и голямото търсене. Отивах при чичо ми и му казвах –   Дай ми нещо да Чуя.   И той даваше – Rush, Marillion, Floyd, Дженис, Джими Хендрикс, Mamas and the Papas, The Who, Rainbow… Много неща, няма да ми стигне Word-а да ги напиша... И тогава Чух Doors! До тогава ги бях слушала, но най-после Чух Морисън.   Секс! Агресия! Секс! Филсофия! Секс!   Имаше, разбира се и   метъл период

  – втвърдих нещата, така да се каже – Сабат, Мейдън, Металика, Рапсоди – стигнах до black metal съвсем плавно и доволно, разгледах положението, като преди това пообиколих heavy metal и hard rock,  и като старозаветен патриарх се завърнах, вече помъдряла към това, от което почнах -   Дженис, Джими и Джим!   това станаха хората, които ме накараха да мисля за Музиката, като за нещо, което е живо. Нещо, което ти дава сила да живееш. Накрая ти взима всичко и ти си неин. За тях тримата мога да говоря, да пиша, да мисля с дни. Дженис е жената с най-невероятният глас ходила по тая планета. Уникална, експресивна... Джими Хендрикс дойде, видя и показа на всички как се свири на китара. Извънземен. Джим Морисън е луд гении. Див и ненормален експериментатор, които изгоря, както си и пожела сам (Light my fire). Тези тримата са били тук с една, единствена цел – да сътворят и да изгорят с творнието си. Защото силата му и енергията, която има те погубва.

   Музиката на 60-те и 70-те е нещото, което си прави каквото иска с душата ми. Като прибавим Floyd и Marillion – нещата придобиват една горе долу завършена картина (импресионистична, но истинска и цветна).   Мога да спомена още и ощ имена, но няма смисъл да правя Именник на любимите ми изпълнители, нали.   Последният мъж, който повлия на моeто музикално „образование” е мъжът ми.   Той ме хвърли, буквално, в гъстото блато на психеделиката и джаза. Там намерих космос, звезди и спокойствие.     Преди години пред Евангелистката църква на Солунска се продаваха книги - една от тях привлече погледа ми – „Той иска само душата ти” – великолепно заглавие, което естествено прави асоциация с дявола. Да, да, би казал Данчо.   Ставаше въпрос за Rock and roll-а, за Rock-а и въобще тази, истинската Музика.   Толкова правилно твърдение за Музиката не съм срещала. И до днес съм убедена, че тази констатация напълно изчерпва влиянието й върху мен (поне). Веднъж вземе ли ти душата, край! Неин си. Като в „Музиката за душата” на Пратчет.   Long Live Rock and Roll!!!!!!      

 

поклон!
Доста сходни пътечки сме бродили ;)

и продължаваме, живи и здрави!

мислех че по малко остарявам
в музиката днешна хич не вдявам
песен ни една не можеш да запомниш
смисъл няма само се тормозиш

дженис джими джим и гилън
до там и аз стигнах след напън силен
опитах да вървя напред нагоре
оказа се че съм се върнал пак в отбора

приятно е когато и такива има други хора

една грамадна усмивка, svetlan! Наистина е приятно. Въпреки дъжда, хубав ден!

Ооо да ! Това е Постингът !!!
Поздравявам те за всичко,което си написала.Ти си чула Музиката и това ме прави твой поклонник :)))
Между другото при добро желание се запознай с новата psych folk музика,която се завръща с пълна сила.Може и да си го направила вече защото психаделик пътищата водят до едно и също място :)
Поздрави !

"Той иска само душата ти" - не знам как да направя асоциация музика - дявол - някак не ми се вързва нещото, което смятам за рай всъщност да бъде припознавано за ад.
Ако това е ад - май бая добра компания сме се отправили натам ;) Така че - see you in hell.
Както се казва: "принципно съм благочестив и праведен човек, ама адът има по- добър саунтрак!"
Целувам те :)
Стефан

без думи :))
същите неща съм ги открила по подобен начин :))
с родители, роднини, джаза с помощ на вуйчо, rock'n'roll-а съседът е "виновен" за него..
просто велик пост :)))
браво..! :)

Long Live Rock'n'Roll!
Here today - Hell tomorow!