До какво може да доведе една разходка сред природата?

До мускулна треска в краката.

До почивка на главата, която прегрява през седмицата.

До невероятни открития за себе си и околната среда.

Винаги съм харесвала декорирането. То придава чар и поставя акцент на заобикалящия ни външен свят. А в България красива природа дал Господ в изобилие. И именно с нея би трябвало да се гордеем най-много.

Предприемайки обиколна разходка на язовир "Доспат", открих особени декоративни умения и вдъхновения, проявени от човешки същества сред местния ландшафт.  Проблемът е, че не само там има струпване на "творчество" във вид на камари от всевъзможни боклуци. За съжаление цялата ни държава се е превърнала в едно огромно сметище. А толкова много се възмутихме и обидихме на чешкия модернист, който изобрази страната ни като турска тоалетна в скандалната "Ентропа". Всъщност инсталацията, която разбуни духовете ни и обедини за кратко силите ни, може направо да си я сложим за герб. "Елате в България, ще ви заринем в боклуци!"

Как си представяме да развиваме туризъм и да показваме спиращи дъха гледки пред чужденците, като панорамните ни изгледи са на купища, изникнали незнайно откъде, боклуци и на странна икебана от остатъците на "туристическите" ни навици?

Зимата е лесно. Пада сняг и скрива "народното творчество". Което, разбира се, винаги е анонимно. Но като се стопи бялата покривка… Мога да перифразирам мравката от известната басня - а какво ще чиним лятоска, когато пристигнат онези, които сме поканили да си похарчат парите у нас и да стимулират родната икономика?

Възпитание трябвало! Не, просто са необходими люти глоби и отговорност от страна на местното управление. Когато кажем,че държавата нищо не прави, това де факто означава, че ние не действаме. Или по-скоро действаме. Но в негативна посока.

Хотели и плажове има по целия свят. Но там си нямат Триградско ждрело, Стара планина, Белоградчишки скали, гледката на изгряващо слънце на връх Шипка… Няма да изреждам, защото всички гордо се пъчим, изтъквайки тези красоти. Уникалността на природата ни е нашето богатство. Но когато е превърната в бунище, когато по полето хвърчат найлонови пликчета, носени безгрижно от лекия ветрец, на Златни пясъци има повече бетон, отколкото море, а отходната тръба от целия "курорт" се влива направо на централния плаж, това не е повод за гордост.

Лятно време къмпингите по любимото на шведките и германците Черноморие миришат така, сякаш си седнал да си починеш в тоалетната на Централна гара! Няма обособени места за разпъване на палатки, да не говорим за кошчета за отпадъци - те очевидно изобщо не влизат в сметките на концесионерите.

Българи ходят на море в Гърция и Турция. И на ски във Франция. Ще ходят, разбира се. Там, като влезеш във водата, няма да хванеш инфекция, защото тръбите от канализацията се изливат в залива, а в планината вместо храсти има обелки от вафли и пластмасови чинии и шишета.

И вместо местни власти и частници да си прехвърлят взаимно вини и отговорности, е крайно време да се ангажират сериозно със задълженията си и всеки да започне съвестно да си върши работата. Това се отнася в пълна степен и за всеки един редови гражданин на републиката ни.

Ако това не стане в най-скоро време, и Господ няма да може да ни помогне. Защото всяка катерица ще мине на диета от найлонови пликчета, а зайците, при липса на трева, ще хрупат кофички от кисело мляко.

Давид Черни ни видя като клекалото на Европа. Дали пък не трябваше да замълчим засрамено и да пуснем водата след себе си, за да не мирише. 


17.02.2009
в. Монитор

Вече е твърде късно - вече сме се размирисали, затова се повече хора бягат и ще бягат от тази тоалетна, защото има къде-къде по чисти! ;)

Тук става все по-скъпо и мръсно. Да не мрънкат туроператорите ако спрат да ни посещават! Преди да поискат държавата да им дава такива преференции, които ги нямат нито книгопечатарите, образованието, науката и здравеопазването, да се заемат с разясняването на задълженията на туристите.
Изобилието от блага е функция от броя на хората които имат достъп до тях и тяхното интерпретиране (използуване, преместване, преобразуване и т.н.). Ако саботират жизнената си среда, трябва да бъдат намалени (доста автори са си топили перото защо и как може да се направи, а и практици от типа на Хитлер също), или да се научат да живеят така мирно с природата, че благата да нарастват неизчерпаемо. Примерно прилагайки критериите на Анастасия за родови имения, в България има място за 25 милиона души, без да се ощети природата.
Преди 30-тина години нивото на технологиите позволяваше човек да се изхранва с 30 кв. м. (околностите на Париж, нашата географска ширина). Най-новите данни показват 8 кв. м. Следователно има място за всички и всичко. Но... трябва да се пази всеки метър земя от посегателство с рушене и замърсяване!
Иначе ще става все по-тясно, мръсно и скъпо... и опасно!