Явно най-трудното нещо за нас, българите, е да сме обединени. Уж студентски протести се организират, пък официалната студентска организация била против. Уж недоволни ще се събират пред парламента, пък синдикатите, които по презумпция са знаменосците на недоволното работническо съсловие, не подкрепят. Нещо повече. Едните съзират политически привкус, другите пък не били запознати с исканията.

Цялата ни работа е такава, казваше баба ми. Орел, рак и щука. Марко Семов беше писал за "синдрома на халището" - под халището, т.е. вкъщи, плюеш всички, но пред шефовете се усмихваш и революционните идеи си остават на чашка с комшията. И затова и халът ни е такъв. "Механите са нам тесни -/ крещим: Хайде на Балкана!", ядосваше се Ботев. И до ден днешен кръчмите са пълни, пък ревем, че са ни ниски заплатите, и бутаме правителства. Но на голи думи. Ако искаме да ги облечем в действия, трябва да погледнем по-далеч от носовете си.

Не ни се получава да сме на едно мнение. Гърците, обратно. Показаха, че могат да са обединени и силни не само на приказки, и то преди Коледа. Напъваме се, бием тъпани и накрая всеки се сеща, че под халището е по-топло, отколкото на площада при минусовите температури. 

 

БИЛЯНА ПАНЧЕВА 


в-к "Монитор" 
14.01.2009