Приключването на висящите дела пред ВКС, без да бъдат разглеждани, едва ли е търсеният ефект


Снимка: Личен архив

- Адвокат Савова, в. „Монитор" научи, че сте сезирали Върховния касационен съд (ВКС) във връзка с прилагането на новия ГПК. Защо се наложи това?

- Аз и моят екип сезирахме Върховния касационен съд по два въпроса относно касационното обжалване, които според нас са съществени и последиците от тях засягат цялото общество.

- Кои са тези въпроси?

- Първият въпрос, по който вече се създава противоречива и порочна практика, е прилагането на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК - „На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото".

Проблемът, който възниква, е, че за да се обоснове наличието на предпоставките на т. 1 и 2 на цитираната разпоредба, трябва да имаме неограничен достъп до решенията на всички съдилища, не само на ВКС. Необходимо е изработването на информационна система, в която да са подредени и обобщени всички постановени съдебни актове. Такава система не беше изградена нито в процеса на подготовка на новия ГПК, нито след неговото влизане в сила през март 2008 г., нито съществува към настоящия момент. Само тогава ще е възможно да излагаме съображения за допустимост, които да бъдат предмет на разглеждане от ВКС. Липсата на подобна информационна система ни изправя пред невъзможност да отговорим на изискванията на закона.

Що се касае до предпоставката за допускане на касационно обжалване по т. 3, то тя е абстрактно формулирана. В правната доктрина се застъпват различни мнения и се водят дискусии. Именно тук е ролята на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС - да зададат ясни критерии за прилагането на т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсата на точно формулирани правила е предпоставка за субективизъм и за появата на противоречива практика на ВКС според различните становища, които се застъпват.

- На практика какво се получава?

- При липсата на информационна система и при липсата на ясни критерии на практика се получава само едно - за жалбоподателите е невъзможно да отговорят на изискванията на закона, да формулират наличието на предпоставки, за да прескочат този праг и да стигнат до същинското касационно производство. Този проблем не можем да преодолеем и ние, адвокатите, тъй като сме изправени пред същата тази обективна невъзможност. За съжаление това не се отчита. ВКС, прилагайки стриктно закона, създава трайна практика за недопускане на касационно обжалване.

- Има ли решение според вас?

- Решението е по най-бързия начин да се създаде правноинформационна система, в която да се публикуват постановяваните от всички съдилища актове, достатъчно пълна, обновявана и достъпна за всеки юрист, правоспособен да се явява пред ВКС. До изграждането на такава информационна система трябва да бъде въведен един по-либерален режим за допускане на касационно обжалване и с оглед избягване на субективизма разпоредбите на чл. 280 от ГПК да се тълкуват разширително в полза на жалбоподателите.

- Освен този проблем  вие сте сезирали ВКС и по друг въпрос, нали?

- Следващият проблем се отнася до последиците от съдебния акт, с който ВКС не допуска касационно обжалване. Тези актове се постановяват в закрито заседание, без участието на страните по спора и липсва каквато и да била публичност. Жалбоподателите са ограничени във възможността да защитят тезата си. С тези определения се прекратява производството и за тях съдът обявява, че не подлежат на обжалване. Това именно е вторият въпрос, по който сезирахме ВКС. Категорично се противопоставяме на утвърждаващата се практика, че тези определения не подлежат на контрол.

- В какво се изразява тезата ви?

- Определенията, с които не се допуска касационно обжалване, отговарят на всички критерии за обжалваемост. Съгласно изричния законов текст на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК „Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото".

В ГПК липсва изрична норма, която да указва, че определенията, с които не се допуска касационно обжалване, не подлежат на контрол. Не е ясно тогава на какво основание се пренебрегва изричната законова норма на чл. 274 от ГПК и се постановява нещо, което е в пълен разрез с нея. Проблемът е, че точно с тези определения се отнема възможността на гражданите да получат защита от касационната инстанция. Безспорно е, че касационната инстанция в най-голяма степен е гаранция за справедливо и законно решение. Лишаването на гражданите от възможността да получат защита от върховната съдебна инстанция е съществен въпрос, който трябва да подлежи на контрол. Като не се допуска контрол върху отказа за касационно обжалване на гражданите, се отнема конституционно установеното им право на защита и на практика се достига до пълен отказ от правосъдие.

- Но нали новият ГПК се прие именно с идеята да подобри действието на съдебната система?

- Приемането на изцяло нов ГПК беше аргументирано с идеята за постигане на бързина на правораздаването. На практика обаче бързината на съда се изразява в прекратяване на производства пред касационната инстанция и отказ от правораздаване. Статистически погледнато ВКС постигна целта на законодателя да приключва делата, висящи пред него, за максимално кратко време. Едва ли обаче търсеният ефект е да се приключват дела, без изобщо да бъдат разглеждани.

Подобни парадокси се получават, защото с приемането на нов процесуален закон загърбихме създадената трайна съдебна практика и установените правила за работа на системата. Още преди две години, когато започна работата по новия ГПК, с проф. Живко Сталев застъпихме становището, че изцяло нов закон е ненужен и че той повече ще затрудни работата на съдебната система.

От 1 март 2008 г. обаче новият кодекс е факт, с който трябва да се съобразяваме. Всички усещаме сътресенията от проблемите, които възникват. Още повече че с новия закон се въведоха принципи, които до момента не са били познати на българската правна система. Бяха буквално преписани чужди норми, които не отразяват специфичните обществени отношения в страната.

Именно затова апелираме за бърза реакция на висшата съдебна инстанция, за да се осигурят условия за прилагане на новия закон и нормално функциониране на съдебната система.

Считаме, че повдигнатите въпроси са важни и засягат интересите на цялото общество.  Трудностите при прилагането на новия ГПК затрудняват и нас като адвокати да упражняваме професията си. Новият ГПК въведе задължително изискване касационните жалби да бъдат преподписани от адвокат. Това засили ролята на адвокатите в защитата пред съда. Но ние сме изправени пред същите трудности - да работим при липсата на ясни правила и критерии и при липса на информационна обезпеченост и на практика да не можем да защитим адекватно интересите на клиентите си. Изправени сме пред опасността да се нанесе удар върху доверието в адвокатската професия. Всичко това ни мотивира да сезираме ВКС, да предложим нашето виждане. Вярваме, че много от нашите колеги споделят становището ни и ще ни подкрепят в търсенето на най-бързо и правилно решение.

- Всичко казано дотук не означава ли, че новият ГПК влезе в сила преждевременно?

- Влизането на ГПК изпревари много във времето готовността ни да го прилагаме на практика. Много са предизвикателствата, които постави пред обществото новият ГПК. Тук засегнахме само два от въпросите, които трябва да бъдат решени незабавно.

- Как според вас могат да се решат тези въпроси?

- Необходимо е висшите магистрати да упражнят своите правомощия, като свикат Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия, на което с тълкувателно решение да бъдат приети точни и ясни критерии за допустимост на касационно обжалване, като се отчете липсата на достъп до практиката на всички съдилища.

Тълкувателното решение трябва да отговори и на въпроса за контрола върху определенията, с които не се допуска касационно обжалване.

Забавянето във времето на подобно тълкувателно решение лишава обществото от нормално функциониращ триинстанционен съдебен процес. 

Биляна Панчева 

в-к "Монитор"
27 Октомври, 2008

absolutno viarno! do koga shte se poluchavat podobni zakonodatelni kashi i do koga sydyt shte mylchi bezuchasten ?

Явно така е изгодно на някого. Всичко което се прави уж в името н ареформата всъщност си е прах в очите на хората. Целта си е да няма ред в държавата и всеки да си лови рибата в мътната вода. Това, което го направиха с новите процесуални закони си е чисто узаконяване на корупцията. Рушвет да ти допуснат жалбата до разглеждане - рушвет да ти я разгледат после по подходящ начин.

daaa, tochno taka e! mejdu drugoto VKS dali e otgovoril ?

ima i mnogo drugi vyprosi, koito zaslujavat vnimanie - izpylnitelnia proces i pormenite ve nego - na praktika niama kak da se zashtitava dlyjnika sreshtu nezakonni dejstvia . Koj ima interes ot tova. Viarno, che triabva da ima byrzi proceduri - no zasto vsichko e za smetka na ikonomicheski slabite ?

vsa6tnost naistina akav e otgovorat na VKS? jam maj sa pozicijata da si krotuvat i na principa "vsjako 4udo za 3 dni" da ot6umjat nedovolstvata na juristite i vsi4ko da si ostane kakto si e.