_{Стоях на спирката и си чаках автобуса. До мен застана много възрастна жена и ме помоли като дойде автобуса да й помогна да се качи и да й кажа къде да слезе. Качихме се успешно, дори й намерихме къде да седне, защото тази баба не беше от онези със сто тона грим, а обикновена бабка. Тя просто не можеше да стои прова в клатушкащия се транспорт. Проблем настана, когато се опита да ми обясни къде иска да слезе. “Там, при трамвайните линии, като завива рейса има спирка”, обясни ми тя. Тц, рейса не пресича трамвайни линии, освен като пресича “Граф Игнатиев”. Но там пък не завива, кара си направо. Не, имало трамвайни линии и завивало. Сетих се, че едно време по Цариградско е имало трамвай, а рейса като идва от Плиска завива на Орлов мост и там спира. Оказа се, че не трябвало да слиза на Графа. Обаче не било и на Орлов мост. Предположих, че може да е при НДК, където също се пресичат трамвайни линии по бул. “България”… Трудно се разбирахме…В крайна сметка слезе на Орлов мост. Нито аз, нито тя бяхме сигурни, че точно това е мястото, което търси.}

_{Бабата се оказа, че живеела в моя квартал. Самичка, защото дъщеря й била в САЩ.}

_{Замислих се, тази жена, както нямаше идея къде да слезе, как после ще се прибере.}

_{Днес видях, че полицията издирва жена на 89 години. Ами, ако и “моята” баба се запилее на някъде, как въобще ще стане ясно къде е отишла. А и тя самата трудно обясняваше къде се намира. Ориентацията й беше страшно объркана.}

_{Мисълта ми е. Тези стари хора, които пътуват, слизат, качват се по разни Софийски и не само спирки. Ако някой вземе, че се загуби? Ако, след гости при приятел не може да се ориентира къде е, какъв транспорт може да използва и къде точно трябва да слезе…}

_{Ако вашият дядо се загуби… Тръгва издирване и т.н. То е ясно. Но този човек какво ли изживява, след като дори не може да обясни къде иска да отиде. Мъчно ми стана за тези хора. Ще кажете – роднини има, да си ги гледат. Да, ами бабата-съседка, нейната дъщеря като не е тук? Кофти история…}

които не знаят къде се намират, последно попаднах на един много спретнат господин, личеше си, че някога е бил от интелигенцията. Не можеше да обясни къде точно живее.
Да, всеки иска на-доброто за детето си, да живее добре, да се реализира. Но колко деца мислят доброто на родителите си!?

Това е положението. Страшно тъжно ми стана за тази жена. Дори си мислех същия ден, дали въобще е стигнала до там, където беше тръгнала...

да знаеш, че много малко хора, особено млади, обръщат внимание на тези неща... И на мен ми се свива сърцето като си помисля за "твоята" баба. Колко пъти съм се опитвала да помагам в много подобни случаи... И много се ядосвам например на идиоти продавачи на пазара, които се държат с възрастните хора пренебрежително и грубо... все едно те самите никога няма да остареят. А никой от нас не знае... няма как да сме сигурни... къде, как и с кого ще остареем, ще има ли кой да се погрижи за нас, ще има ли кой да ни потърси, ако се загубим, ще си запазим ли паметта и акъла, ще имаме ли какво да ядем...

...та, знаеш ли , че с възрастта хората стават невидими!? този въпрос ме шокира, но като се замислих е факт. колкото си по-възрастен, толкова по-малко те забелязват хората. странна приумица на природата, защото никой не го прави нарочно...или някой от вас се заглежда по пенсионери? та и до ден днешен се чудя над обяснението на този феномен.
Кака