<sub>Поглед на страничен наблюдател - Ходех си по улицата, когато видях едно момиче да гледа нагоре. Погледнах и аз. Нямаше нищо. Пак погледнах нея – тя все така си гледаше нещото в нищото. При повторна проверка на пространството, открих, че НЛО няма, Стелт не се е промушил над АУАКС-а и цепелини не се тътрят над “Хаджи Димитър”. Девойката, освен, че гледаше в нищото, правеше странни движения в устата си. В този с нищо неинтересен момент, тя се изви леко в кръста, наклони глава – знаете ги жените – винаги накланят глава като си слагат обиците – та и тя така. Ама, не слагаше обица, а с пръст свит като ченгел бръкна в устата си. Започна да се върти леко в посока ляво…Търсеше нещо, но аз не виждах какво. Застина и борбата приключи. Беше постигнала очевидно някакъв успех, защото спря да се взира в небето или стълбовете над булеварда и тръгна по тротоара вече с по-конкретна и настойчива походка. 

*************************************************************************
Поглед на прекия потърпевш - И като залепна тоя ми ти бонбон…Три дена младите дружини…Ей, така, без да се усетя. Залепна, седи си там, не ще да мърда. Аз разбрах в последствие. Не, че не участвах пряко, пряко си беше, ма бях се отнесла. Ходех по тротоара, което само за себе си си е действие, изискващо известна концентрация. Та, концентрирано си вървя и той залепнал. За небцето ми, моето ми. Разбрах, когато се опитах да го прехвърля от едната буза в другата. Изкарах балонче от носа си. Установих обаче, че няма какво да местя, щото нямах нищо в едната си буза, че да го местя. Вторият факт, който установих беше, че бонбонът е залепнал и не ще да се маха. Бравос! Ще речете – що не си бръкна в устата, че да го поместиш? То, хубаво, ама на средата на улицата бърка ли се така в устата? Освен това с тоя сополив нос рискувах да направя още един балон, а той вече щеше да се пукне и хубабуба репички щеше да изгруха. Размислих се. Ако си бръкнех в устата може би щях да успея да го преместя, обаче поне петдесет човека щяха да видят как съм се съсредоточила към неизвестна точка нейде в пространството. Понечих да го избутам с език, внимавайки с балоните. Разкашлях се. Следствието от това, че се разболях и смуча бонбони с менти и евкалипти, освен, че ме превърна в нещо средно между Чибурашка и коала. От ядене на евкалипт това, не от дърпане на уши. Сега си отнасях последствията. Сама. На улицата и с риск от обществен резил.</sub>

_{После просто реших да бръкна. Изчоплих го. Ще ми залепва той.}

Боята, нали? А щеше да ми я оставиш!

не е от боята...От евкалипка е сопред мене...

просто трябваше да си купиш ракия, да се изжабуриш, да се изхрачиш и той сам щеше да си падне!
в устата ще си бъркаш!

си купя ракия в 9.30 сетринта мосля, че можех прасто да си се прибера вкъщи и да си смуча докато се прибереш...

Бибе, като гледам как пишеш, май още не си си изкарала ръката от устата!

хвана ме..но работата е там, че носа ми се запушва и назалните проблеми се отразяват на вербалните и писмените, незнам защо обаче

Прилагам обяснение съгласно международните разпоредби:
Назалните проблеми причиняват вербални такива за да може страдащия да буди съчуВствие дори и при разговор по фиксиран или мобилен телефон, зад непрозрачно гише и по време на отделяне в нужник.