Наскоро гледах филма на Никита Михалков „Анна: от 6 до 18“. Брилянтна идея. Малко са мозъците, на които би хрумнало подобно нещо. Сетих се за него по повод това, че напоследък чета блога на Евгений Тодоров zaprehoda.blog.bg и без да търся паралел между двамата, го намерих.

Неведоми са пътищата на човешката мисъл, та моята ме заведе в тази посока. Далеч съм от сравнение между двамата. Няма и как да бъде направено такова.

Накратко за филма на Михалков, за тези, които не са имали възможност да го гледат. Филмът, както е ясно от заглавието му, проследява животът на голямата му дъщеря Анна. По-точно, идеята на Михалков, която мисля, че е брилянтна е, че всяка година от 6-годишнината на Анна, той й задава няколко въпроса – Какво обичаш най-много?, От какво те е страх най-много и т.н. Всяка година отговорите на момичето се променят логично с нейното израстване, смяната на политическите събития, които естествено влияят и на мирогледа на момичето и т.н.

Направих паралел между филма и блога на Евгений Тодоров, защото там журналистът проследява прехода на България, който аз наблюдавам като една Михалкова Анна. Бях почти на 7 години на 10 ноември и това, което си спомням е как Тодор Живков гледаше странно на трибуната, докато други “чичковци”, чийто имена не знаех, говореха. Слушах родителите си, които коментираха събитието, но за мене не значеше нищо особено. Помня обаче, че след като се върнахме на училище от зимната ваканция, някъде на 6-7 януари се случваше това, другарката Гелова – по физкултура, застана пред нас и ни каза, че от утре няма да носим сините си връзки (бяхме втори клас - чавдарчета) и униформите.

СТеф пък каза, че си спомня как в детската градина са ги карали да гледат ПОГРЕБЕНИЕ на някой голям човек от СССР. Върнахме лентата и се оказа, че горе долу по това време е починал Юрий Андропов, а година по късно Черненко. Представям си какво прави с детската психика гледането на погребение в детската градина! Но няма да давам оценки на това.

Мислих си разни неща за онова време и си мисля за сегашното. Дали ако пробвам да направя експеримента на Михалков с моите деца? Защото моите родители не са се сетили за подобно нещо, а и Никита Михалков не ми е баща. Ще ми се да проследя едно такова нещо. Да направя преглед на десетилетие, примерно, което да е през очите на детето ми.

Бих направила подобно нещо със себе си, но не съм сигурна, че ще си спомня какво съм обичала най-много на 8 или от какво ме е било най-много страх на 12.

Чудя се, дали ако няколко души направят подобен социален експеримент с децата си и след това да съберат и направят общ резултат – какво ли ще излезе? Дали всички деца на 6 се страхуват от Баба Яга, а на 12 от войната? Дали на всички деца им прави впечатление за какво разговарят родителите им, за да си го пречупят после през своята си, наивна и неопетнена от ежедневие призма?

Нямам отговор, но ми се струва, че човек трябва да се замисли. Защото живеем в интересни времена, което китайците считат за проклятие.

Късметлийка си, че имаш някакви спомени от "онова време". Моят единствен е как мятам със знаменце над хората- демек, вероятно от плещите на баща ми.
И после вместо "другарка", учителката стана "госпожа" и аз реших, че това е разликата между деЦката и училището.

Кога ще ви е удобно да ми зададете въпросите за експеримента?

и като дойдеш да дишаме боя утре и в неделя, ще те препитам

Като се надишам с боя ще ме е страх единствено от динозаврите, дето ще ме гонят!

какви сини динозаври на жълти точки ще са

Хах, и аз помня погребенията, нал сме набори със Стеф :), ама ги бях видял по ТВ-то вкъщи и като едно нормално хлапе си задавах въпроса "Защо тези хора си избират началници, дето все са болни и умират" :)))) В интерес на истината от 10ти ноември нямам никакви спомени, по това време се нанасяхме в апартамента в Овча Купел 2 и бяха само ремонти ;)

Филма не съм го гледала, но непременно ще го направя. Дъщеря ми сега е на 6 и сигурно е удобен момент да започна да задавам въпросите.
А за вашите спомени има една много хубава инициатива на Г. Господинов и компания която се казва "Аз живях социализма". Тъй като вие сте били малки и не помните много, може би ще ви е интересно да прочетете личните разкази на хора които са преживели какво ли не.

Буди размисли...
При израстването на детето всичко има значение.
То чувства настроението на майката, дори когато е още в утробата й...