2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Слушам го Върбанов и си мисля – „Сигурно на малко хора ще им хрумне да си пуснат The End в това слънце и пролет…”. Не е суицидно, пролетно е.
То, всъщност пролетта ние си я правим. Човек може да бъде щастлив и замечтан и в гръмотевична буря, както и нещастен в топло, слънчево и празнично време…
Waitin` for the summer rain… Завряли сме си мислите на топло, защото баба Марта не се дава лесно и ни сърбят петичките за пясъка на Смокиня и смукане на пластмаси с биричка в Борисова.
Как се познава пролетта? По цвета на дърветата, по пчелите или по късите ръкави? По мириса на топло и на слънце. По шума на птичи криле. Като забравиш граматиката и се пуснеш по вълната от аромати.
Не затваряш очи. Не си романтична героиня от романче от края на 18 век с дантелен чадър. Не затваряш очи, защото ще пропуснеш нещо и няма да можеш да го разкажеш после на децата си.
Не мога да пиша поезия, за това слушам Морисън.
Дрън…дайре… дрън…
С двата крака в калната локва! Това е пролет!
И е толкова хубаво….
Кой би си пуснал The End?