2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 15069 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2007 14:25
Върнахме се. Не без известно, даже много известно нежелание (нали се счита за бурен протест да се влачиш за крака на мъжа си, докато той се опитва да те закара до колата, а ти не щеш да си ходиш от къмпинга?). Това е положението.
Пухълсен на море. Взехме си и 1/3 Дагер. За Дагерите трябва цял пост. Те са необятна територия като степта и също толкова неизследвана като джунглата. Дагер им е фамилията (да подчертая и натъртя, че да няма нерезбрали). Та, взехме си ние Дагерката, а мъж й си остана в София (страдахме от липсата му). Малкия Дагер, наследника се появи по-късно.И…се отплеснах. Тръгваме за Смокиня. Великолепното място на юг от Созопол („беше малък град”), къмпинг за свободни хора и търсещите спокойствие и тихо пиянство. Може и шумно. Сигурна съм, че Смокиня е известна, толкова колкото съседния къмпинг – Каваци. Няма да се впускам в обяснения за ползите и удоволствието да изкараш морето на къмпинг.
Това е нашият "Лагер Пухълсен", преди да го декорираме.
Това е моят Сан Франциско. Мястото, където намира себеподобни, хора с начин на почивка като моя. Това си ми е моето място, където мога нощно време да не спя, а да си слушам морето, да гледам звездите и да си рея мислите.
Там нося голям шал с пискюли, маниста на краката и се разхождам гола. Усещането за безвремие, което те хваща някъде да третия ден, така успокоява мислите и тялото ти, че губиш връзка с реалността. Както каза нашата комшийка Симона в един телефонен разговор - „Дойдоха едни хора от София и ми казаха кой ден сме”.
Това изчерпва всичко, което търся на подобно място. Да не знаеш коя дата е и колко е часа. Ей, това е свобода (или поне едно от измеренията й).
Изглед от нашето място.
Спретнахме си чудесен лагер Пухълсен, пухалатката се държа чудесно бих казала, не ни предаде и ни беше проветриво. За къмпингарските стандарти, направо смяхме до обед в нея, защото повечето непроветриви палатки карат хората да изхвърчат от тях в 7 -7.30, а ние си нанкахме до 9!!! Чудо.
Аз и моят си мой мой, гледани през мидени висулки.
Лагерът Пухълсен трябва да си има градинка, украси и т.н. Та, любимия ми рече – „Намери тръстики и треви за украса”. Намерих! Чак се олях. Но направихме хубава оградка. И портичка си имахме, минавайки през която всеки скърцаше. Така де, това порта ли е или к`во.
Неповторими разходки правихме до „Германката” – местност близо до Смокиня. На скалите на „Германката” намерихме хора, които вадеха миди за продажба по ресторантите наоколо. Дадоха ни цяла кофа с току що сварени миди!!
На "Германката" много смелчаци скачат от скалите.
Нашите смели водолази, които изследваха дъното, докато жените ядяха скариди и хранеха раците.
Другарска закуска на скалата. Това са три рака ( за неразбралите).
Така се вижда Смокиня от "Германката".
Другото място, което се оказа, че малко хора знаят са т.нар. „меки скали” близо до с.Варвара. Толкова извънземен пейзаж не бях виждала. Там си наловихме рапани.
Нито от мидите ни стана нещо, нито от рапаните. Въпреки очакванията и въоръжаването с тежки медикаменти за възпиране на храната да се връща нагоре или надолу…
Славното ядене на миди хванати от нашите си мъже един следобед на "Германката". Славно е, защото докато заврат ние изпозаспахме...
Класика!
Нашият славен папарак - Ели Дагер
До нас имаше едни много готини хлапета, които въртяха огньове. Знам, че това нещо си има име, но го забравих, така че моля да ми простите невежеството. Просто насладата да ги гледаш е достатъчна.
Смокиня на фона на Странджа планина.
Никак не ми се тръгваше от това приказно място. Пълно с шантави изгледи и весели хора. И странното е, че всяка година там има една и съща магия. Тя не се губи.
Малкият Дагер на връщане към София.
Айде, догодина пак.
п.п. Всички снимки са правени от Ели Дагер
Fast Five / Бързи и яростни 5: Удар в Ри...
Поздрав за ДАМИТЕ в БЛОГ.БГ със SANDRA: ...
Снимката на която момчетата скачат от скалите е правена на Агалина а не на Германката.
Разгледай тези снимки и ще се убедиш.
http://predator70.blog