Днес определено съм на тема приказки за свободата. Естествено това е провокирано от най-най-най-любимият ми филм на всички времена (не обичам този израз, но го ползвам, сама не знам защо) – „Коса”.

Цял ден си слушам музиката от филма (то си личи по предния пост).

Приказката за свободата я научих на 13 години. Тази приказка ми я разказа Милош Форман. Те, хората са си казали – всички великолепни американски филми са правени от емигранти. Та и с „Коса” е така. Страшна приказка! Че аз на „Малката кибритопродавачка” по-малко съм ревала. Ми, да не е било плачене. Рев.

Един съботен следобед, с моята най-любима и обичана братовчедка си седяхме у тях и нищехме екзистенцията (доколкото е възможно това на 13) и от дума на дума се оказа, че не съм гледала „Коса”. Черна точка в дотогавашното ми досие. Естествено бях слушала „Let the sunshine”, ама въобще си нямах понятие за какво става въпрос.

Чичо ми ни откри (да, онзи, който каза, че Джими е извънземен) да ревем на дивана. Ухили се, представете си и си излезе.

 

И тогава още си имах дълга коса, ама оттогава само два пъти съм се подстригвала до ушите. Първият път беше преди бала (за ужас на майка ми), а втория – като забременях, имах нужда да променя нещо (този път за ужас на всички, дори  на самата ми братовчедка, която е фризьор). Косата ми винаги е била поне до кръста. Голяма и неуправляема грива, която през 25-годишното ни съжителство не е помирисала дори боя за коса (освен, когато съм боядисвала мама).

КОСАТА! Тя си води свой собствен живот, не подлежи на нищо по-сериозно от сресване. Дори тогава си заема пози, удобни на нея самата. То се вижда, де.

Сега пак расте. Ще порасне, няма страшно.

Но косата е свободата. Косата се вее от вятъра и дава усещането, че летиш, че си някъде другаде. Косата се заплита и ти топли през зимата. Косата е силата ти. Тя е свободата ти.

Та, днес ме обзе едно познато настроение. Имах нужда от глътка въздух, от мирис на слънце и от перчем пред очите, развят от вятъра. Изпитах желание да се развикам от балкона, че живота е прекрасен.

И си пуснах „Коса”. Здрав стол не остава, ако седя и слушам тази музика. То не е музика, то е сила, воля, живот.

Имам си коса и ще си я вея, ПЪК! Приказката за свободата продължава.

около 20 пъти:)

още може! Винаги може още. Нямам насищане.

Бубино, "Голям човек е косата"...С псуване всичко се разресва! =)

ти куфяла ли си два часа без прекъсване. После и врат схванат и коса заплетена.
Един ден брат ми се прибра вкъщи, като ме видя бухнала като избухнала фабрика за спагети каза: "Или си си прала косището, или са пускали Металика по радиото".

http://www.youtube.com/watch?v=1n7EEcv5bIw

ха, а моята троши гребени.нищо, че е два косъма и половина...

виждам, че си се завърнала невредима от фронта.

И като истинска търсачка на силни усещания се стягам за нов.

и за мене е "Коса", гледан на най-неподозирани места и предизвикал най-объркващи реакции.. помня даже като бях по-млада (да закръглим на 16 г и 4 месеца) казах на приятеля ми да изгори повиквателното за казармата (повлияно така от началото на филма).. направи го.. пък и той си имаше коса човека.. поздрави :):)