2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3754 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2007 14:20
Ся, що толкова време чаках не е известно на никого. Шлифера е виновен. В тая жега няма кой друг.
Тъпото е, че няма снимки (не съм аз виновен, пък!), обаче аз мога и така. По капли.
От има няма началото на юни аз врънкам мой си, мой, мой! Да ме води на Джулай. На морето. Кандиса. Всъщност, както се казва – едвам го навих. И той ми е хипарче и вика „Айде!”.
Джулай се подготвя, майно льо!
Ние нямаме кола, та първата работа беше да уредим служебната на СТеф да ни я дадат. И без бой мина даже. Като си поех въздух щастлива, че ще има Джулай за мен, извън работна обстановка (тук трябва да вметна, че в съзнателния си Джулайски опит съм прекарвала, изкарвала и т. неща нощта на работа. Ама, не гадно такова. Просто в радиото си организирахме празника. Събирахме се цялото радио и ставаше мацаница, както би казал брат ми. Пием, пускаме музика, народа звъни по телефона, поръчва си песни…Кеф. Посрещаме Слънцето, като предварително сме се обадили на метеоролозите и те, добрите хора, са ни казали кога и откъде изгрява и така…- отвлякох се..), подрипнах, тропнах в стил happy feet (ние, пингвините така правим) и забих тъпана! Ми, да. Трябва да се похвалиш на хората. Една мома веднага се отзова, щото тя пък и на Manowar тръгнала..Както и още наши двама пиещи авери.
Взехме и брат ми. Надиплихме се кой какво ще носи и айде готово.
Подготовката за Джулайя включваше и закупуването на палатка. Нашите драми http://bibeto.blog.bg/viewpost.php?id=72254, както знаете бяха дълги и продължиха доста. За това си купихме една симпатична Hannah за 3+1 и приключихме с проблема. За това лято поне. Друг важен елемент за пътуването, който ние, Пухълсен никога не пропускаме, е записването на диск с подходяща за пътуването музика. В случая, на мен ми беше дадено пълно право АЗ да запиша музика за Джулай. Копелееее! И сега си го слушкам (да, бе в този момент Джими пее за малкото крило). Записахме се, опаковахме се и в събота на 30 юни, в 7 сутринта отпърпорихме в посока Троян. Ха, хванах ви. Що в Троян точно, нали? Ми, щото сме туристи. Имаме си книжки за 100-те туристически обекта на България и гледаме като ходим някъде, печатчето, дето ни е на път да си го вземем. Двамата авери, дето и те щяха на концерт да ходят вече бяха на морето от предния ден, с идеята да опънат (палатките, не пияни металяшки) на Камен бряг или някъде, където става за опъване (на палатки).
Минахме през Троянския манастир за печатче, през Шуменската крепост и на път за Велики Преслав ни звъни Шпека (единият, от нашите авери. Другият е Кмета.). Къде сме били, що не сме пристигали. Те били в Албена! А, така! Е, нали палатки щяхте да разпъвате. Оказа се, че преспали във вилата на Дидо (във вилната зона на Албена)*, който заедно с Биндев лочи във вилата от незапомнени дни.
Хукваме ние от Шумен да се срещаме с народа. Бързаме и да напазаруваме, и да има време да се ходи до Каварна за концерт, а и палатки трябва да се опъват.
Стигаме. Отказахме се от палаткуване на Камен бряг, хвана ме шубето да не вземе някой да полети към създателя. Право надолу в морето. (ми, да, създателя може да е навсякъде. Що да не е в морето.)
И оттука започва веселбата.
Предаваме Мила на нежните обятия на Кмета и Шпека, да я водят на концерт, а аз, брат ми и СТеф (моя си, мой, мой!) тръгваме да дирим ненамираемото. Първа спирка Каварна (щото идваме от Камен бряг, а на картата пише, че до Каварна има къмпинг). Нема, викат местните. Брат ми се сеща, че неговата изгора Ладко Бекса (известен още като Владо Вожда, Владко аляската и т.н.) е на плажа на Каварна. На палатка. Значи може и ние да се тропосаме там. Тц. Ладко не вдига. А и по преценка на СТеф около стадиона нямало място да се изпикаеш, камо ли да разпъваш три палатки. Плажа бил същата работа.
Сещаме се за Дидо и неговата вила, чрез големи трудности в намирането на телефона на Дидо, успявам да си поговоря с него. Като най-добродушно го питам – де, мамка-му-и-стари-чорапи, в тия околия може да сте стъпи на пясък и да се разпъне палатка. Вика на плажа на вилната зона на Албена. Там никой нямало да ни закача. Ако имало проблем да му звъннем.
Тръгваме на юг. Ха Ха Ха. ( сух смях, примесен с лека истерия). Един комбайн си пъпли по платното, седем коли се опитват да го задминат, ама не може. Насреща идат мотористи, коли и целия свят, отиващ на концерта на Manowar. Топки. Или йок маро индианци. Все тая.
По пътя виждаме табела. Табелата! Къмпинг пише. Топола. Скачаййййй! Слизаме по дълъг път, който ни води до къмпинг. И тука топки. 20 лева на палатка!!!!!! - няма да се ядосвам, неее..няма…
Звъним на Кмета, който, за наше щастие също се вълнува къде ще преспи тази нощ. Той също започва да ни говори за плажа на вилната зона на Албена. Обръщало на рейс вика, после у десно и стигаш.
Тука обръщало, там обръщало. Кмете къде е обръщалото? На пътя Балчик – Албена, крещи той, щото вече е на стадиона.
Три пъти минахме пътя Балчик –Албена…Няма обръщало. По едно време открихме (с моите навигаторски способности), че имало и друг път Балчик-Албена. Звъним на Дидо да го питаме туй ли е. Дидо не вдига. Биндев и той. Ай, с главата напред. Влизаме, не..по-точно спускаме се по улицата във вилната зона, която беше с наклон 54 градуса (може и повече, слаба съм в тия неща. Стръмна улица.). Стигаме до края на улицата и нищо. Свършва улицата. Ааа, забравих да кажа – часът е 20.00. Ние от 18.30 издирваме въпросния плаж.
Нема плаж. Само стълби. Слизаме по стълбите. Ми, то това било Албенския плаж, казва СТеф, след като беше гладен разузнавач на мисията. Щели да ни изхвърлят. По-скоро, да ни изгонят. Дидо и Биндев продължават да не си вдигат телефоните. Мисля, че някъде в този момент вече бях толкова бясна, че можех да седна на земята и да зарева.
Добре, че има добри хора, пъплещи по улиците. Това било плажа на вилната зона, да, спокойно, никой няма да ви закача. Имате ли си вода и храна? …Страхотна жена! Жива и здрава да е.
В 21.30 успяхме да разпънем нашата палатка и тази на Мила. Доволно зазяпахме пълнолунието.
И Джулая посрещнахме!!
На следващата нощ, за да съм по-кратка спахме на Крапец. Намира се до Дуранкулак, в граничната зона с Румъния. Прекрасен див плаж, никой нямаше и луната беше огромна и бирата студена…
И после ядохме миди във фермата за миди в Българево.
И на Плиска бяхме. И на мадарския конник. Все печати.
Та, тази история винаги ще ми е в главата с приключението, което изживяхме. Хубав Джулай беше. И пак ще го направим. Този път вече знаем къде ще спим.
*тази информация е важна за понататъшното развитие на битническото ни приключение в повествованието.
19.07.2007 14:25
П.С. Всеки път внимателно чета прозренията, които получаваш, но не съм имал случай да ги проумея: нито за Дженис, нито за фъстъците, нито пък това последното:
"Кафето е битов базис на екзистенцията! БОСТ!"
Това ме кара да благоговея.
krasi2g, може би това изиска цял пост - с обяснения кое какво и как. btw дали не се знаем от е-бането?
radostnasanichka, то не само туризъм, то и битничество стана на момент. Ама, суперско си беше..
Ние сме бубини със стегнати намотки (чуйте как пея!)
:))
А що се чекнеш,питам ей тъй от любопитство просто...
Поздрави!
Поздрави и на теб.