Какво трябваше да свърша днес? Най-важното нещо в живота си. Най-важото нещо, което една жена трябва да направи. Най-важното, най-страшното, най-опасното...
Днес трябваше да стана майка.

Нощес сънувах как "времето е дошло" и тичаме из апартамента да търсим джапанките ми...Тичаме и търсим..Не ги намерихме...
Защото може би не трябваше.

Преди девет месеца забременях. Най-великото чувство на света. Отначало бях страшно объркана. Не защото ме беше страх да стана майка, не защото не знаех как ще се справим, не защото не исках. Объркана бях от самата себе си. Та това не бях аз. Раздразнена, без настроение, кисела...
Имах нужда от пространство, не можех да спя, лошо ми беше...Страх ме беше. От тогава имам някаква странна нужда от пространство. Нужда от повече въздух.

После нещата тръгнаха нормално. Пиех си витамините, мама подскачаше около мене, не ми даваха да местя столове, дори...Свекър ми ми носеше разни продукти от мед, за да ми е силна имунната система...

И както си бяха нормално, се сринаха...

"- Съжалявам, но бебето ви..." - въобще не чувах по-натам...

Ходихме по улицата (запалих си цигара за първи път от 3 месеца насам) и се чудехме къдеда отидем. Като сирачета бяхме. Знаехме, че сме силни хора, че ще мине, но се оставихме на чувството. То си беше наше и имахме право да го изживеем.
Страхме беше за баща му и за майка ми. Как ще го преживеят.
Майка ми ни посрещтна с най-широката усмивка, с която съм я виждала.

Пуших..пуших...

Вече мина...Няма нужда от драматизиране. Здрава съм, ще си имаме много рошави и диви хлапета...

Но днес трябваше да дам живот. А не стана. Нищо, догодина :-)))

Не искам съжаление. Просто не винаги получаваш, това, което искаш.

Успех!

:-)

Хубавите неща си струват чакането, а при силното желание, което имаш, сигурен съм, че ще успееш да станеш мама!!!

изхвърлете всички презевативи и....до дупка!

хахаха, така ще стане. Медицината рече да изчакаме малко, за д съм достатъчно здрава. Иначе, много ви багодаря за хубавите думи, защото наистина с това не искам да натъжавам, а да дам надежда, защото няма по-страшно нещо от това, да не вярваш. Целувки на всички.

миличка.. аз съм на мнение, че всичко, което се случва в живота ни идва, за да ни покаже нещо...
и.. че когато нещо се случи, никой не може да направи нищо по въпроса..
майката природа така е решила..
но съм сигурна, че ще имаш не само едно здраво бебенце, а и повече... :))
кураж, усмивки и любов..:)

от един отбор сме....много искам да те утеша, а незнам как....просто споделям мъката ти и те прегръщам силно!

...преживяла съм го същото. Това , което установих по себе си е , че човек трябва да се остави на емоцията, да си я изживее напълно. Само така може да се освободи от нея. Важното е после да се стегне и да продължи. Аз имам две дъщери след това, едната беше абитуриентка сега- така че- разбира се че има надежда. Просто не губи никаква вяра и няма защо да го правиш. Повярвай. :))

не се тревожи...Каквото било, било. Целувки.

хех, свежо и оптимистично звучиш, а и така трябва. Това, което преживяваш е жестоко безспорно, но мъжът, когото обичаш явно е с теб и при това копнее за същото като теб, а това, повярвай ми никак не е малко, това си е наполовина изминат път!! Можеш ли да си представиш от друга страна, според мен не по-малко свирепата болка от това да виждаш пред себе си единствено празна, тотално безнадеждна дупка.Причинена от това, че единственият, когото обичаш с всяка своя частица, твоят Любим, чисто и просто бяга като дявол от тамян дори само от мисълта за това да имате деца, да не говорим пък за лукса да си признае пред целия свят, че те обича и ти си жената на живота му.Дали защото вече е срещнал чудото на това да дариш живот, при това два пъти - има вече две прекрасни дъщерички от бившата си съпруга, или защото способността му да обича и да се отдава истински и закърняла под влияние на адската болка от преживяното и раздялата с нея, или пък защото точно ти не се вписваш някакси в представата му за жената, с която би изживял остатъка от живота си...все едно. Резултатът е един - налага се да избираш - или да задушиш, собственоръчно да умъртвиш инстинкта си да създадеш живот с човека, когото обичаш, или да убиеш Любовта си към него, т.е. себе си. Божествено красива картинка, нали...
Та, от дъното на душата си се радвам за теб, макар и да не те познавам лично, за това, че на тази земя все още се случват и хубави работи...да, не съм сгрешила, точно хубави работи казах, и имам предвид точно това, което става с теб - че си с мъжа, когото обичаш и който явно също те обича, че сте здрави и със сигурност ще си народите "много рошави и диви хлапета...", пожелавам ви го от сърце и...работете, работете по въпроса де, то работата сама няма да се свърши..;)
Поздрав най-сърдечен, в гащички облечен...

мисля, че това, което ти описа не бих могла да търпя. Защото няма оправдание на този свят, което да ти позволява да лишаваш, човека, когото обичаш, от това да стане родител.

Голяяяяяяяям ГУУУУУУУУУУШШШШШШШ!

Ама много голям ГУУУУУУУШШШШШШШ!!! Като се замисля, май това "гуш" ми се е превърнало в най-голямата мания, пристрастена съм като че ли, та благодаря ти за него, да ти се връща тъпкано!!;))))

всичко свързано с добиване на дете струва много пари, правете най-доброто за себе си, и за медицинските лица, които се грижат за вас. те живеят от вас. за да не си изпатите от професионализма им. не искам да давам примери какво значи често това 'съжалявам, но..' от вземане на органи до абсолютно безхаберие. децата в България все още се купуват. вярвайте само на себе си, живейте здравословно, живейте за себе си, а не против себе си. успех!

Възхищавам ти се!!Само така.Ние чакахме първото цели 4 години и сега този период е само блед спомен.

P.S.Гасете телевизора колкото се може по-рано :)))

Аз, да не откривам отново топлата вода ама, ВИНАГИ съм си мислел че хората които се женят(омъжват) са е*** ти оптимистите. За начало Сватба (след нея брадва - дръж тез сметки), после - ако са късметлии - жилище, освен поддръжката - ремонти, текущи или сериозни - съседи (досадници - чалгаджии), заеми (не са евтини да ги е**) и заплати влизащи, и излизащи от един и същи (семейният) портфейл.

Накрая, (не след 100 години де) едно такова, абе малко е, не говори, почти цял ден спи, събужда се с рев, заспива с рев, и теб ти се доревава даже ама айде друга тема е, което всъщност осмисля доста голяма част от загубеното пред TV, PC и в DISCO време.
Та това (за начало нещо) те хвърля в размисъл, до сега така - ами сега? Абе сега е ясно ами после?

Tа, накратко - свалям ти шапка и ти стискам палци за по-скорошно.... :)