Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
14.05.2007 12:46 -
Аз и други бесове
Автор: bibeto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3518 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2007 13:01
Прочетен: 3518 Коментари: 13 Гласове:
0
Последна промяна: 14.05.2007 13:01
За да напиша нещо, което дори на мен да хареса трябва да съм ядосана или бясна, като историята с бойлера и пералната. Казвам го така, защото има разлика. Бесът е висша степен на гняв. Поне според моите представи...
Сега, трябва да се ядосам, за да си струва да четете по-нататък...
Моят гняв, яд, бяс ( изберете си едно по желание) е с особена конструкция. Неговите етапи, поне за мен са ясно изразени. Държа, обаче да кажа, че не съм агресивна личност. Поне се старая да бия възглавници, не хора.
Като за начало - трябва ми нещо (някой) да ме изнервира. Поне това никак не е трудно.
Та. Да предположим, че сме в следната ситуация - някой ми говори нещо, което, принципно би трябвало да ме накара, съвсем несъзнателно да му извия врата. Да, ама не.
Първият етап от моята нервираност се изразява в ненервираност. Просто седя и гледам човек (дразнителя) като луд на демерол. Спокойно си гледкам и си подсвирквам.
Чак тогава, съвсем изведнъж АЗ ЧАКТИСВАМ! И пускам флекса. Обаче, обикновено, дразнителят вече или ми е видял погледа и се е изнизал, за да не си остане без нещо (каквото докопам) или дори не го е видял, ама пак го няма вече пред мене.
В този момент - поради безсилие, че не мога да осъществя желанието за касапска саморазправа, аз се вбесявам още повече.
Оттук започва веселата част.
Аз фуча, искам брадва, скалпел или бензинопилче (също така, помолих Дадо Мраз - щото аз го помня него, да ми донесе МТЛБ, ама още чакам).
И докато аз мислено транжирам с лъжица досадниха, хората се смеят.
Ей, това просто не мога да го разбера. Като във втори курс, когато гоних с линия асистентката на един професор, щото тя ми разправяше, че това, че имам двойка на изпита, не е плод на нещо лично, а аз й обяснявах, че не ща да ми става приятелка.
Хората се хилеха. Ама, искрено се забавляват, да му се невиди.
Щото фуча. И не приказвам. Или пък приказвам, но основно по темата - искам да убия някого.
Тази фаза може да трае няколко часа, може и по-малко. Просто рано или късно някой ще ми даде сладолед.
Моят гняв ( бяс, яд...) има рецидивна функция.
Случвало се е някой да ме нервира, аз да съм забравила ( т.е. минал ми е яда, заради сладоледа...) и след две години, примерно се сещам...И се сещам! И става пак същото. Побеснявам. Сещам се как съм се нервирала тогава и защо. И пак става да си бере лайката!
Такъв случай имам от миналата година. Един момък дойде да се пробва да работи като репортер. Убаво, рекли селяните. Викам, чудесно, бачкал бил в медия, знаел ги бил нещата. Пратих го на събитие. Простичко, лесно - пресконференция в БТА за джаз феста в Банско.
(повдигам си лявата вежда).
Първо - от БТА до редакцията е 20 минути път пеша...със зяпането по магазините.
Той пристигна след 3 часа!!!
После, понеже си казах, оки, тая новина няма да я пускаме, щото те всички нет-медии вече са я пуснали, ние ще сме с 4 часа закъснение. Голяма бързина!
Той седна да пише. И писа, и писа, и писа....
По едно верме викам да го нагледам. И какво виждат невинните ми сини оченца??!?!?
Дописката започва със следното изречение "Лято е...."! и това е всичко, което тиквата му беше родила...Като за начало той твърдеше, че щял собствен стил да вложи. Ебати и стила, ..лято било..много стилно, къде ми е дописката?!?!?!
Като прескоча това, че 6 пъти се опитах да му вменя, че това не е собствен стил, а той не е дядо Вазов и минем през това, че той считаше, че ще пусна старината на другия ден, сгигам до момента, че този същия индивид си мислеше, че става и за астронавт. И за академик, и са панаирджийски кон..
И това беше демонстрация, дами и господа. Гневът ми рецидивира. Пак се нервирах. Онзи още е жив, въпреки, че ми отклещиха пръстите от врата му.
Иначе съм миролюбив хипареещ метъл. Мога с часове да ви говоря за деца, цветя и Джанис Джоплин, ама като се нервирам ми се иска да плюя напалм. Кротичко. Някой да има сладолед за даване...
Сега, трябва да се ядосам, за да си струва да четете по-нататък...
Моят гняв, яд, бяс ( изберете си едно по желание) е с особена конструкция. Неговите етапи, поне за мен са ясно изразени. Държа, обаче да кажа, че не съм агресивна личност. Поне се старая да бия възглавници, не хора.
Като за начало - трябва ми нещо (някой) да ме изнервира. Поне това никак не е трудно.
Та. Да предположим, че сме в следната ситуация - някой ми говори нещо, което, принципно би трябвало да ме накара, съвсем несъзнателно да му извия врата. Да, ама не.
Първият етап от моята нервираност се изразява в ненервираност. Просто седя и гледам човек (дразнителя) като луд на демерол. Спокойно си гледкам и си подсвирквам.
Чак тогава, съвсем изведнъж АЗ ЧАКТИСВАМ! И пускам флекса. Обаче, обикновено, дразнителят вече или ми е видял погледа и се е изнизал, за да не си остане без нещо (каквото докопам) или дори не го е видял, ама пак го няма вече пред мене.
В този момент - поради безсилие, че не мога да осъществя желанието за касапска саморазправа, аз се вбесявам още повече.
Оттук започва веселата част.
Аз фуча, искам брадва, скалпел или бензинопилче (също така, помолих Дадо Мраз - щото аз го помня него, да ми донесе МТЛБ, ама още чакам).
И докато аз мислено транжирам с лъжица досадниха, хората се смеят.
Ей, това просто не мога да го разбера. Като във втори курс, когато гоних с линия асистентката на един професор, щото тя ми разправяше, че това, че имам двойка на изпита, не е плод на нещо лично, а аз й обяснявах, че не ща да ми става приятелка.
Хората се хилеха. Ама, искрено се забавляват, да му се невиди.
Щото фуча. И не приказвам. Или пък приказвам, но основно по темата - искам да убия някого.
Тази фаза може да трае няколко часа, може и по-малко. Просто рано или късно някой ще ми даде сладолед.
Моят гняв ( бяс, яд...) има рецидивна функция.
Случвало се е някой да ме нервира, аз да съм забравила ( т.е. минал ми е яда, заради сладоледа...) и след две години, примерно се сещам...И се сещам! И става пак същото. Побеснявам. Сещам се как съм се нервирала тогава и защо. И пак става да си бере лайката!
Такъв случай имам от миналата година. Един момък дойде да се пробва да работи като репортер. Убаво, рекли селяните. Викам, чудесно, бачкал бил в медия, знаел ги бил нещата. Пратих го на събитие. Простичко, лесно - пресконференция в БТА за джаз феста в Банско.
(повдигам си лявата вежда).
Първо - от БТА до редакцията е 20 минути път пеша...със зяпането по магазините.
Той пристигна след 3 часа!!!
После, понеже си казах, оки, тая новина няма да я пускаме, щото те всички нет-медии вече са я пуснали, ние ще сме с 4 часа закъснение. Голяма бързина!
Той седна да пише. И писа, и писа, и писа....
По едно верме викам да го нагледам. И какво виждат невинните ми сини оченца??!?!?
Дописката започва със следното изречение "Лято е...."! и това е всичко, което тиквата му беше родила...Като за начало той твърдеше, че щял собствен стил да вложи. Ебати и стила, ..лято било..много стилно, къде ми е дописката?!?!?!
Като прескоча това, че 6 пъти се опитах да му вменя, че това не е собствен стил, а той не е дядо Вазов и минем през това, че той считаше, че ще пусна старината на другия ден, сгигам до момента, че този същия индивид си мислеше, че става и за астронавт. И за академик, и са панаирджийски кон..
И това беше демонстрация, дами и господа. Гневът ми рецидивира. Пак се нервирах. Онзи още е жив, въпреки, че ми отклещиха пръстите от врата му.
Иначе съм миролюбив хипареещ метъл. Мога с часове да ви говоря за деца, цветя и Джанис Джоплин, ама като се нервирам ми се иска да плюя напалм. Кротичко. Някой да има сладолед за даване...
и малко МТЛБ. С картечница отгоре. Аз съм от тия, дето се подхилкват отстрани :)))))
цитираймерси, смятай какво зрелище ще представлява...
цитирай
3.
dragosakos -
Лелеее,
14.05.2007 14:09
14.05.2007 14:09
добре, че не си ми колежка! Щото две, плюещи напалм.... множко ще им дойдем на колегите! :-)))
Свежо постче! Мерси!!
цитирайСвежо постче! Мерси!!
аз съм чудесна колега, нося банички, правя кафе, изяждам сладоледа (особено големите кутии с по половин кило вътре) на всички...
цитирай
5.
dragosakos -
Ако си и такъв шеф....
14.05.2007 14:31
14.05.2007 14:31
ще работим и ще си пеем :-)))))))))))))
цитирайи пием, всеки петък - бирен следобед ;-)
цитирай
7.
dragosakos -
***
14.05.2007 14:34
14.05.2007 14:34
:-)))
цитирай
8.
анонимен -
*
14.05.2007 15:07
14.05.2007 15:07
оу! аз също като се сетя за нещо отпреди години се ядосвам наново, по абсолютно същия начин както тогава:) а за побой над асистент - тва си е култово!
цитирайспаси се, мамицата й, ама се беше завряла под бюрото...Но тази история реве за нов пост.
цитирай
10.
анонимен -
*
14.05.2007 16:22
14.05.2007 16:22
е под бюрото, под бюрото - ти крака нямаш ли :)
цитирайкакво да се прави
цитирай
12.
анонимен -
*
14.05.2007 17:31
14.05.2007 17:31
е как к'во?!?:) хихихихих
цитирайлегиона на сатана, царят на Земята! Така че с младостта и красотата си, стойте далеч от него и не му се давайте-това Ви пожелавам!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1170
Блогрол