Тъй като „работната маса”  (това ще го обясня по-надолу) се повреди, реших да изпълня едно обещание.

Наистина никак не е зле хората да се представят едни на други. Не само да си кажа ник-чето и годините, а да разкажат повече за себе си, да дадат насока как се е стигнало до сегашното им мислене. Защото мисленето на човека се формира основно и чрез неговите преживявания.

Та, обещанието ми беше да се представя. Добре. Реших това представяне да е в постинг, не във визитката, тъй като е дълго и с много обяснения.

 

...Момент да запаля цигара и да отпия от кафето...

 

Имало едно време едно Бибе, което в шести клас решило, че му се става журналист. И то не знаело защо точно, то като видяло, че не му  се отдава да смята, пък може да чете и да пише – хоп! Ето ти професионално ориентиране без консултант.

И Бибето успяло да влезе в СУ, за да стане СУпичка във ФЖМК (факултет по журналистика и масова комуникация).

 

Бибето се влюбило в радиото още като си било едно малко Бибе и слушало VOAEurope. Обичало си Бибето радиото и си се записало на такъв профил. Щяло да става радиожурналист. И както си учело и тичкало под гредореда във ФЖМК другарката преподавателка – директор на университетското радио Алма Матер питала е ли Бибето заинтересовано да работи в това същото Алма Матер. Като водещ на следобеден блок.

Тц. Бибето отказало.

Майтап. Разбира се, че приело, защото това щяло да му бъде от полза. И така Бибето 3 години си водило сутрешен и следобеден блок – в съотношение три към две всяка седмица.

 

Един ден Бибето се прибрало вкъщи и майка му му казала, че във един вестник си търсят репортер. И Бибето тръгнало на среща с добрия Добри.

 

Добрият Добри беше (е) зам.гл.ред. на вестник „Българска Армия” и така Бибето стана репортер-редактор-дописник и автор на този вестник. И си водеше в радиото.

 

Един ден, обаче, след две години в „Армията” нещо стана и казаха на Бибето, че съкращавали щата. И Бибето каза – аз си отивам (плачеше по стълбите, носейки си папките. Бибето се привърза към хората във вестника). И си отиде. Право в Биг.Бг. Бибето реши, че в интернета е бъдещето и стана редактор в онлайн издание.

 

Така Бибето се забавляваше година и нещо. И продължава. Но през това време един момък реши да прави списание и извика Бибето. Така Бибето уреждаше интервюта, търсеше информация и правеше списание. Сега списанието е в охладено положение, защото момъка измисли други неща на Бибето да върши.

 

 

 

Та, сега, страницата на онлайн изданието нещо не работи – „моята работна маса” и за това Бибето написа тази приказка, за всички добри деца.

Хубава Приказка :) Пожелавам ти продължението на приказката да е още по хубаво :)

знаеш, че живота е такъв, какъвто си го направиш. А аз съм си щастлива. :-) Току що и "работната маса" проработи, така че почвам работа.

живато е такъв, какъвто си го направиш.... :):):)

...странно нещо ми се случи.Както си стоях в кухнята и си миех чинии, а до мен кипеше знойна супа...се сетих за тебе! Затова как си чистиш и си пееш, или нещо подобно!(беше публикувала един постинг за пролетното чистене)(аз бях впечатлена , защото чистенето мен лично малко ме изнервя)И си викам:6те отида на компа и 6те пиша:Bibeto, напиши нещо повече за твоята професия,защото ми е много интересно!6те ми предизвикаш един душевен оргазъм!"...Идвам на компа, отварям на Bibeto и глей к'ва страхотна информациййка си поднесла!Thank you!Ама снеси ми нещо и от "кухнята" (на професията!), pleaseeee! :)))

душицо, много мило. Накара ме да се усмихна още преди кафето тази сутрин. То в тая професия кухня няма, мила. Всичко е на балкона. На течение. ;-)

така хубаво ме увлече.

Bibeto... :)))

Ako bjah myzh, shtjah da vi kazha, che ste ocharovatelna.
Ne sym myzh.
Shte kazha, che imash prjatno chuvstvo za humor.

Dano da se nameri kyde da go opolzotvorish i profesionalno

mnogo uvlekatelno i pouchitelno.ostava da razberem i koi sa bibeto i dobrija dobri