Започнахме пролетното почистване..ринене, по-скоро, щото на някой места вкъщи не е стъпвал дори хлебарски крак (хлебарките ги уморихме, та, ся само краката им останаха). Няколко зони на здрача бидоха префасонирани в грейнали като слънца помещения за различни джаджи и джиджавки.

Аз обичам да чистя, не ме разбирайте погрешно. Приятно ми е като свърша, да се строполя на дивана и да душа с нос готините миризми на препаратите. Аз такива си купувам, на лимончета, на свеж бриз и на всякакви такива убавини.

Разчистила съм се аз, почти застанала в някоя от йогийските пози. Не я знам позата как се казваше, затова я описвам – някой ако й знае името, да ми каже, моля. Стъпваш с единия крак на плота на мивката, другия е на хладилника, лявата ръка е пъхната в един шкаф, а дясната търка с парцал, същия този шкаф. Пластична съм, не може да ми се отрече. Та, заела съм аз тази „ала прикования Прометей” поза и си чистя.

Чистенето ми дава един вид момент, в който мога да си пратя мислите някъде или просто да ги изгоня от главата си. Може и медитация да се нарече. Медитирам си аз с ухание на лимон и си празня главата, моята ми, както казваха в „Улицата”. И се сещам!

Едно време ползвахме нещо наречено писма. „Аналоговата поща”, както й казвам. В Бургас пращаш картичка на вашите, че е много яко на морето, а като се прибереш след 10 ден, тя тъкмо пристига. Суперско си беше това нещо пощата. Много романтично и занимателно.

Сега вече електронната поща замени аналоговата такава и край с романтизма. Е, то за добро. По-малко хартия, по-малко дървета секат. Не, че иначе не ги секат, ма..айде..

 

По същото това време, някъде през `90-те на 20 век съществуваше едно младежко вестниче - „Време Super S”. Музики, съвети за пъпките, такива неща. Много готино. Събирах си го. Та, седим си на една пейка пред редакцията му, точно до хотел „Рила”, още е там – (хотела, не редакцията), пийваме си боза от виенската сладкарница на ъгъла и си бъбрим с една от девойките, дето бачкаше във вестника. Не помня вече как се казваше. Та, те във вестника си имаха обяви от типа – Аз съм едикояси, слушам едикакво си. Да ми пишат всички ( попълнете липсващия текст).

И си говорим с момата за тия  обяви, и аз съвсем на майтап й казвам:

-Що не ми пуснете и на мене една обява. Ей, така за майтап.

-Що пък не, нали си наш човек, казва заговорнически момата и продължава – Кажи някакъв текст и адреса си.

Аз от малка съм надарена с естествени хрумки, та праснах следната „умна” обява – ”Който обича таратор да ми пише, който не обича – пак да ми пише”.  Това сигурно е едно от най-тъпите неща, които мозъка ми под кестен е раждал. Ама, тя ( момата от вестника) се изкефи и вика ще го пуснат.

 

Пуснаха го.

 И като заваляха едни краставици, едни кисели млека....На ден получавах по 20 писма в началото, от войници, от ей такива като мене дето обичат да пишат..от какво ли не. Като пресях народа ( воглаве със загорели войници, дето ми пишеха сценарии за порно с таратор включен във веселбата), ми останаха около десетина човека, с които си пишех поне три години.

Помня даже, че по едно време трябваше да вляза в болница, за да ми направят изследвания за три дена. Майка ми дойде на свиждане и ми донесе 15 писма – от вчера и днес, както каза тя. Смятайте.

Ама, беше толкова готино това с писането на писмата...Чак ми стана носталгично, докато сменях ръцете и парцала.

Имаше едни младежи от Две могили, Русенско – казваха, че Две могили било Туйн Пийкс. Бяха се кръстили Тара и Тора. На първото им писмо – бяха ми писали двамата, на една салфетка – се спуках да се хиля. Страшно забавни и духовити момчета. Май бяха с една-две години по-големи от мене. По някое време започнахме да си пишем поотделно – аз пращах в един плик две писма – за всеки поотделно, те ми пишеха по същия начин.

Имаше и един Митко от Габрово. С него много дълго време си писахме. За какво ли не. Една вечер, се звъни на вратата на входа на блока, показвам се на балкона и отдолу чувам – „Бибе, аз съм Митко от Габрово”.

 Бил в София и решил да мине да ме види. Два часа бъбрихме на улицата.

Споделяхме си разни работи с тези хора. Бяха ми страшно близки. Не мога да изброя темите, на които сме говорили с всичките десетина души, с които продължих кореспонденция, но беше прекрасно.

 После, както се казва, живота ни завъртя и се появи електронната поща. И се загуби онова очарование на писмата.

 За това обичам да чистя, защото в главата ми изплуват хубави спомени и ме карат да си мисля за това дълго време.

а това с гаубицата като как да го разбираме? "внимавайте кво пишете за таратора" или "чистя главно със смазка за АК 47 - опичайте си акъла"? ам?
;)

настройката като чистя :-)

vurtiiiiiiii sisoooo oldskool TT (ne se smeite to si e kultura)

аз също помня в пощата на морето как се крещеше - "Да, добре сме.Морето е като тепсия. Бибето не ще да яде." :-)

Първо:завиждам ти за удоволствието от чистенето и второ:за "писаните" писма напълно споделям мнението ти.Аз все още си пиша дневници , а на приятелите си в чужбина все още изпращам "писани" писма.Тоест-обожавам да си пиша.Имам приятелка в Америка и всеки ден й пишех писмо , което да й пусна накрая в завършен вид-обхващащо периода от 2-3 месеца.И понеже доскоро нямах Интернет вкъщи, в деня, в който си го прекарах, й пуснах това писмо! Сега се чуваме почти всеки ден по Skype, а това писмо още не е пристигнало.:-) Но написаните думи, романтиката и уханието в тях не могат да бъдат заменени.Сигурна съм ,ч е когато пипне изписаните от мене листи, ще ме усети повече, отколкото като ме вижда на екрана в Skype.
Не знам , така си мисля!