Снощи докато заспивах и слушах как той вече диша равномерно, си мислех колко много е важна музиката за мен. За нас. Тя ни събра всъщност. Тя, музиката има странна сила, магия даже.

Преди време си пуснахме Pink Floyd преди заспиване. Ей, така пускаме си музика и си се унасяме всеки към неговия си нощен свят. Обаче някакси Floyd не ни даваха да заспим .Обсъждахме впечатленията си, на кого как въздейства. Кой период как си го представяме.

Музиката. Без музика не мога. Ето ти пристрастяване, което не искам да махна. Харесва ми и ми е празно без нея.

Как се събрахме ли? Пак с Floyd. Ама и брат ми беше виновен, той ги пусна. И аз се озовах гушната и разговаряща за най-любимото ми нещо заедно с книгите – музиката.

Така се намират сродни души. Оставете ги онези приказки, дето противоположностите се привличали. Ако няма за какво да си говорите – отивате на кино, ама на различни прожекции. А ние имаме да си говорим до дълбока старост, когато ще си правим бульони и ще си мерим взаимно кръвното. До там я докарахме, да. С музиката напред, развята като боен флаг на Пухълсен (това сме ние). Естествено, че има неща, които аз недолюбвам, както и той, ама се търпим, заради общите. Заради това, че той е намерил жена, която харесва Marillion, а аз заради това, че ме намери мъж, който ми търпи лудостите, четенето до среднощ и срещите с братовчедка ми в събота. Малко ли е? Или е много?

Никак не е много това, което търпим, защото търпението ни не е застрашено от прекаляване. Аз казах – аз правя така, обичам онова и не обичам трето. Той направи същото. И си живеем дружно с кърпата на мечоци. Не му пречела, аз пък си я харесвам. Сега искам магнити за хладилник. И това не му пречи.

Радвам се, че мога да слушам нещо и после да му кажа какви чувства и мисли изпраща тази музика към мене. И ще ме разбере, не просто ще ме изслуша.

Музиката ми е много важна. Дори в работата се концентрирам по-добре, когато си сложа слушалките и си пусна нещо, което често не е много хуманно за останалите. За това са слушалките. Хем не преча, хем се потапям в един свят, в който съм затънала от 6-годишно келеме. Тогава чичо ми ми каза „Джими Хендрикс е извънземен”. И аз все така си вярвам в това. И Роджър Уотърс е извънземен, и Фиш, и Морисъм, и Джанис....А той ме обича. Какво по-хубаво от това?

Та, това ми хрумна докато заспивах.

 

И аз ти пожелавам много усмивки и любов

наистина сте много сладки...радвам се,че сте се намерили!:)и на снимката сте сладки,личи си че сте си много близки!бъдете винаги толкова щастливи и близки!:)