Голяма е неправдата по тоя малък, но пълен с неправди свят. Като се преродя искам да съм възглвничка. Това сигурно е най-смисленото нещо (и спокойното) в безправния свят, който ни заобикаля.

Друго си е да си възглавничка. Не е като да си килимче. Всички те настъпват; търкат си краката в тебе; винаги си в близост на врата, което те излага на течение (което пък води до друго течение, ако си женско килимче); винаги си мърляв; от някъде се появяват с един голям смукач, викат му Прахосмукачка, и те почват...целия те осмуква.

Друго си е да си възглавничка. Не като да си моливник. Пъхат в тебе разни НВ-та и 2НВ-та, и то все едни такива меки...Целият си изцапан с графит (понякога нощем си представям, че това са диаманти); от време на време те допълват с някоя химикалка (те са по-твърди, но пък какви петна оставят, ходи обяснявай после, че си моливник и си нямаш нищо общо с химикалки); може и лъжичка да сложат в тебе, (е, това вече си е пълно нахалство, като приемах тази работа, никой не ми спомена за вършене на работа като кухненски сeшоар, не ми е в длъжностната характеристика, ПЪК)...

Друго си е да си възглавничка. Не е като да си ключ на лампа. Висиш по цял ден на стената; дори вратата ти е далече и не можете да си говорите, а трябва да си крещите като някакви аборигени; цък-светват; цък-изгасват; цък-майната ви, луд да станеш; никой не си мие ръцете преди да светне лампата, на пано от кубист съм заприличал... Не те оставят на мира за секунда...

Друго е да си възглавничка. Не е като да си стенен календар. Висиш си на стената
(Здрасти ключ! Пич, с тебе почти сме на едно дередже); тъкмо свикнеш с някой пейзаж и те хоп! Ново двайсет! Аз съм малко традиционалист, бавно свиквам с новите неща; толкова ли е трудно да ми дадат малко време, да се поадаптирам...

Друго си е да си възглавничка. Не е като да си кърпа за нос. Основното ти занимание е да стоиш на тъмно (в някой джоб, шкаф или и аз незнам къде, все е тъмно); вадят те само когато им трябваш ( в най-сополивите моменти от живота им); мачкат те; кихат в тебе; и накрая те пращат в текстилния ад - ПЕРАЛНАТА и ти правят живота водовъртежен...Накрая си мислиш, че ти си открил Немо...

Друго си е да си възглавничка. Не е като да си отварачка. Добре дошли в живота на постоянния глад. Всичко се хапе, всичко се ръфа, всичко е преходно...А как само мразя консервирана риба...Алергичен съм към гъби...Да не говорим, че лъжиците, при които стоя през по-голямата част от времето, са с коефициент на интелигентност като на манекенки от Визаж...Всичките се мислят за балерини...Като започна наред тая ламарина...

Друго си е да си възглавничка. Не е като да си сапуниерка (така се пише); Държа да изразя възмущението си, относно сапуните!!! Тия нагли копеленца пристигат от някой концлагер, настаняват се в тебе и почват да мрънкат, че им се полепвали части от други сапуни...Еми, аз к`во да направя...Няма да хващам ревматизъм от постоянно миене, я! Не стига, че никога не се подсушават тъпанарите, му с тъпанари след като са били кой знае къде (неща да казвам, че ме е срам чак), с всичките тия къдрави косми и т.н. Не артрит и ревматизъм, ами ще изгния...
Друго си е да си възглавничка....

Почти ми се прииска да съм възглавничка. Добре...че съм момченце - може и да ме включват и изключват, да ме мият, да ме отварят.
Но..и да ме гушкат като възглавничка ;):):):)