Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2007 10:39 - Домашни потреби
Автор: bibeto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5973 Коментари: 7 Гласове:
0



Как да си купим домашни уреди?


Едно време, до колкото си спомням, имаше магазини наречени „Домашни потреби”. В тия „домашни потреби” имаше всичко, дето ще ви трябва, за да спретнете едно уютно гнезденце. Да речем, печка „Раховец”, перална „Вятка”,  хладилник „Зил” и все едни такива неща. Даже повече от това. В „домашните потреби” отиваш и си купуваш „Раховеца”, натоварваш го на фамилния Варбург и запърпорваш към панелката в Обеля. Чисто и просто. Ма, тогава първо цените бяха други, а и второ имаше Варбурзи по софийските улици.

След като от четири години живея в къща, която се намира в едно „гето” до столицата научих доста за живота.
Няма да ми се смеете! Аз съм си нормална софийска дрисла от центъра на София.
Такаааа. На село има бойлери. На село има и арматурно желязо, но то не е предмет на това оплакване.
Та, в нашата скромна къщурка на три етажа, ние ( моето семейство – майка – един брой; баща – един брой; домашни любимци – брат и куче, все по един брой) си имахме бойлер. И перална си имахме. Но един хубав ден, преди две седмици те умряха. Т.е. бойлера спря да работи ( поне не гръмна, че щях да живея вече на покрива на църквата в съседното село), а пералната протече, демек и тя спря да работи. Чудесно!!!! Виртуозно!!! Дори аз не бих го измислила така да стане! 2 в 1!!!!
Майка ми, типична биоложка, завършила в Съюза, писна, че това вече е много, тя ще легне да умира! Нищо не било наред! Баща ми, въобще май не забеляза.....
Прескачам седмицата къпане с канчета като по време на профилактиката, дето една време я имахме като живеехме в града, и минавам директно на момента, в който аз, като добра дъщеря и нервна особа, на кояти й писна канчето вдигам гълъбите, сгъвам цирка, тръшвам вратата и влачейки брат си отивам в магазин за „бяла техника”. Забележете, вече не са „домашни потреби”, вече е „бяла техника”. Тука вкарвам малка скоба. Защо „бяла техника” като вътре се продават телевизори? И DVD-та и т.н.? Но няма да се задълбавам.
Събитията по-долу са в хрлонологичен ред, за да не изгубите връзката.

30.10
Мойто мило мамче вече е посетило въпросният магазин. Харесела си е една перална, но разбира се, въобще не помни каква марка е. Знае само цената. С бойлера сме по-добре. Знаем, че е емайлиран, с 5 години гаранция. Това е. Да. И магазинът се намира на паметника Левски. Аз вече съм толкова недоволна от ситуацията, че въобще не ми дреме с колко години гаранция е бойлера. Те, хората от магазина, казали, че имат БЕЗПЛАТЕН ТРАНСПОРТ. Убаво, но до Околовръстното шосе. Интересна концепция. В границите на София, селото, в което битувам се води като квартал на столицата. Но е отатък Околовръстното. Т.е. няма безплатен транстпорт. Вълнувам се, горките хора от Симеоново или Драгалевци как ли си пренасят бойлерите до вкъщи. Оказва се, че ще ми закарат покупките за 10 лева!!!! Пълно безобразие. За 300 метра след околовръстното.
Уточнявам се с биологичната единица БРАТ ( когото се опитвам да убедя, че е намерен преди 18 години до кофите), след като се наспи ( което е сложно и почти непостижимо), да заповяда в моето работно място някъде към 16.30 - 17.00 часа, източноевропейско време на следващия ден, за да отидем до въпросната издънка на пазарната икономика, дето има бойлери с по 5 години гаранция. ОК.

31.10
17.30 брат ми най –после се задава по коридора, пуфтейки, псувайки градския транспорт ( като, че не знам каква е блейка, и че е закъснял не по вина на рейса) и най – вече тъпя студ.... Все пак е Хелуин, но нейсе, ще се пазарува.
Не знам защо, но някак в главата ми се беше загнездила идеята, че ще приключим тази история за тази вечер. Но няма да ви развалям удоволствието от четенето.
Минавайки транзитно и с превишена скорост ( в населено място мисля, че разрешената скорост беше до 50 км/ ч, а ние с брат ми вървяхме доста над позволената) през паметника Левски, с безгрижно безразличие отбелязваме, че там такъв магазин няма. Естествено, че няма. Майка ми откакто я познавам бърка паметника Левски с кино Левски, просто така на понятия. Без да забавяме крачка взимаме завоя и с искри прохвърчаваме към киното. Магазин за „бяла техника”. Намерихме го. След втория опит.
Изпускам частта с търчането през магазина, за да намерим перална, която да е що годе добра.
Май пропуснах да спомена, че пералната и бойлера на изплащане исках да ги купя. И понеже е на на изплащане, трябва да ме проучат. Хубаво. Аз разбирам, че те искат да са сигурни, че ще си получават парите редовно и на време.
Девойката, дето се води управител на магазина, Ванчето се казвала, ми вади едни листя и почва разпит като в полицията.
- Къде живеете? Защо адреса на личната карта не е като адреса, на който живеете? От колко години живеете там? Как се казва фирмата, в която работите? А там от колко време сте? Имате ли деца? В апартамент или в къща живеете? Къщата на колко етажа е?
След тези изтощителни въпроси тя ми заявява, че сега, няма да може да стане това нещо с купуването. Щото нали разбирате, късно било ( 18.00 часа, пък магазина затваря в 19.00 часа, да, късно си е), шофьора нямало да се навие за днес ( опулена физиономия) и всъщност мене първо трябвало да ме одобрят от фирмата jetcredit ( на тях трябва да съм благодарна за великата чест да си купя уреди на изплащане). Та, те след около половин час щели да ми звъннат, да ми кажат нещо си. В този велик от историята момент малко ми се стъжни. Както повечето ми познати знаят, моя телефон не е наред. Т.е. не чувам като е шумно. Не е смешно. Наистина не чувам. Тъпо е, ма като си купуваш бойлер и перална трябва да изчакаш следващия месец поне за нов телефон, нали. Та, те щели да ми се обадят. ОК. Къде в околността, която ми е толкова дълбоко позната, щото съм живяла 20 години в нея, има заведение с кенеф без музика? ДЪРВЕНОТО!!! Доброто, старо Дървено в парка Заимов. Който не е пил там, нищо не знае. Веднъж намерих брат си и един негов приятел под масата, щото си изтървали запалката и после ги мързяло да стават, та си поркаха под матаста.
Ся Дървеното е ново. С по-готина дограма и всичкото там. Ма, пак си е Дървеното. И в кенефа се чува. Сядаме на по бира. След час и половина се звъни. Рейд към кенефа. Където един много уморен от работа гласец ми казва :” Биляна ******? Извинете, фирмата която сте посочили пловдивска ли е?”. Точка, тире, точка, тире .....Нямам думи... „Моля?” – казва моя глас вече на място в гърлото, „ Каква пловдивска фирма? Министерство на отбраната,бе, госпожице!!! Ш*****та държавна администрация!”.....” А, да, вярно” , не ми звучи да се е притеснила от простотията си. „ А, телефона у вас на чие име се води?”. „ На майка ми”, вече започва да ми става нервно. Какво я грее на чие име е, но явно си върши работата. „А, майка ви как се казва?”. Не се стърпях и й казах истината „ Глигорина!”. Мълчание...”ОК, Лилия ******* се казва”. След поредния безумен въпрос защо телефонния ми номер е точно такъв, какъвто е, я попитах дали иска моята зъбна картина, паспорта на кучето и пълни писмени самопризнания от младежа, с когото встъпих в света на половите отношения. Тишина.... Щяла след малко да ми се обади, за да ми каже дали съм одобрена.
Хубаво.
Трета бира. Трети час.
Няма обаждане.
На край с биологичната единица БРАТ решихме да си ходим. Маршрутките не са до 3 нощеска все пак.

1.11 – Ден на будителите
Никой не се обади. Стерснала съм ги. Не съм годна. Край с бойлера и пералната.
Издигнахме знамето пред президентството. Точно в 12 на обед. Добре, вече не мога да съм симпатична и културна. Аз съм рожба на новото време, с промит мозък от факултета по журналистика.
Този пък вече за малко да ме глобят за превишена скорост по тратоара покрай кино Сердика.
Връхлетях. ....Пауза. Девойката, Ванчето, дето е управителка, говореше с двама костюмари. Шефове. Чудно!!!! Ей, ся ще видат те как се учи „теория на журналистиката - 1 „ ( да, бе 1, 2 във втори курс я учихме )!!!
Понеже гледах настоятелно, те хорицата се усетиха, че съм КЛИЕНТ и предоставиха девойчето на моя гняв. Разговор:
- И какво правим сега? – аз вече съм с ОНЗИ поглед, дето майка ми дори не го харесва.
- ?
- Никой не ми се обади, - следва кратко резюме на това как съм си прекарала вечерта в Дървеното, за да чакам някаква овца да ми се обади, която ме е питала Министерство на отбраната пловдивска фирма ли е и т.н. и как никой не ми се е обадил да ми каже дали съм одобрена.
- Ми, те там момичетата често ги сменят, не са много в час.
- Е, хубаво. Аз сега одобрена ли съм или не съм? Ако не съм, да знам как да процедирам нататък? – усеща се, че този тон няма да трае дълго.
- Ми, одобрена сте, - жизнерадостно и щастливо, че е отървала боя ми отговаря Ванчето.
- Пиле, на мене са ми забранили да хвърлям боб в работно време!
- .......
- Аз как точно да разбера, че сте ме одобрили, след като вашата колежка не ми се обади?
- Ми, те не са ни колежки. Те са си от jetcredit.
Тя си мисли, че това я спасява.
- Вижте какво, пъвро онова русичкото, защото не се съмнявам, че е такова, е от фирма, която работи с вас. Второ, проверявате ме все едно няма да си купувам перална и бойлер, а завод! Трето, какво правим с транспорта?
Така. Подписваме си договора. Следва интереснен разговор за транспорта.

- Днес ще ги закараме, нали? – чувствам се длъжна да задавам въпроси като на малоумен, щото ако не го направя, може и да ме прецакат.
- Ми, сега ще звънна на шофьора да видим....
- Ванче, вчера ми каза, че днеска ще ги закараме за 10 лева. Това и без друго е чиста простотия, защото тези 10 лева са си чиста корупция, та не ми говори, че ще провериш!!!
Върти на шофьора като ми хвърля притеснени погледи.
- Бисенце, дали ще можеш да закараш днаска онези неща до Казичене...
- Кажи на Бисенцето, че и без това си плащам. Че ако имахме нормална конкурентноспособна пазарна машина в областта на предлагането на техника и т.н. той щеше да виси ей тука до мене и щеше да ми се моли да ми ги закара, а не да ходя при други! И че брат ми си е взел свободен ден, за да чака Бисенцето да докара уредите, за да има кой да ги пребере вкъщи!– грубо е да прекъсваш телефонен разговор, но не бях закусвала, а идваше време за обяд.
- Да, той каза, че ще ги закара.
След като имаше един куп други простотии, аз изнесох лекция за пазарната икономика, за това как ми стигат 20 реда във вестника, за да смачкам малкото им магазинче, воглаве с jetcredit, как аз нямам обедна почивка, в която да се разхождам спокойно по магазините и да се разправям с бисенца и ванчета, как повече няма да стъпя в магазина им, щото заради перална и бойлер ме направиха на луда.
Сега вече си имаме бойлер и перална. Мама каза, че ще ми сложат снимката в магазина и повече няма да ме пуснат там.

случката е стара, но ми държи влага още *



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ridiculous - Ох!
12.03.2007 11:20
Добре се справяш, може да ти се признае. Май ще те каня за компания, ако ми се наложи да пазарувам нещо по-значимо от пиле ;-)
цитирай
2. bibeto - пази се!
12.03.2007 11:27
То и пилето може да е свирепо - с тая генна модификация напоследък - да се пазиш от лоши бройлери
цитирай
3. анонимен - Не излиза ли доста скъпо да взимаш ...
12.03.2007 15:23
Не излиза ли доста скъпо да взимаш тези неща на изплащане?
цитирай
4. bibeto - ми..
12.03.2007 15:25
Надцениха се със сто лева, мисля...Ама ми беше по-лесно да плащам по 50 лева всеки месец една година, отколкото да ги давам накуп. Не ги усетих тези пари. Освен това, положението беше на зор.
цитирай
5. анонимен - Пише се пералнЯ. Правописът се учи в ...
26.01.2009 23:59
Пише се пералнЯ.Правописът се учи в 1 клас,а не в журналистическия факултет или това е казиченски диалект.
цитирай
6. анонимен - Кукло, игнорирай заядливците като ...
11.10.2009 17:04
Кукло, игнорирай заядливците като този ненормален номер 5.
цитирай
7. анонимен - "Кукло", РїРѕРґРѕР±РЅРё "приятели" ти правят лоша услуга.
21.09.2011 11:40
ПералнА-та на на мен ми избоде очите. Не е приемливо човек, който на няколко места в текста се бие по гърдите с журналистическото си образование, да говори за "пералнА".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bibeto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 335417
Постинги: 61
Коментари: 323
Гласове: 1170
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031